Select Page

изберете език

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Плановете на Европейския съюз да приеме Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулска конвенция, предизвикват голямо безпокойство.

Не се съмняваме, че този крайно идеологически документ не само не съдържа ефективни инструменти за борба с насилието, но въвежда редица опасни разпоредби, които всички държави-членки ще бъдат принудени да спазват след приемането на конвенцията от Европейския съюз.

Конвенцията директно застрашава традиционния модел на брака и семейството, като го счита за източник на насилие. В същото време напълно пренебрегва обективните причини за това явление, например алкохолната зависимост. Предложеният в конвенцията модел за справяне с насилието ще доведе до съществена намеса в автономията на семейството. Вместо да бъдат считани за основата на обществото, семействата ще бъдат възприемани като потенциална среда на потисничество и насилие.

Освен това конвенцията принуждава държавите-членки да приемат джендър идеологията като премахва биологичното определение на пола и го заменя с интерпретация на пола като социално-културно понятие, с което тази нова дефиниция става задължителна на всички нива на държавната политика. Документът също споменава термина „полова идентичност“, който на езика на радикалните активисти означава възможността субективно да избираме пола си на базата на собствените си чувства.

Под прикритието на борбата срещу насилието, Конвенцията също се стреми да наложи идеологическо съдържание на децата. Тя изисква въвеждането на задължително обучение за т.нар. нестереотипни полови роли в учебните програми на всички образователни нива. Това означава, че училищата ще бъдат принудени да убеждават децата в съществуването на различни полове, сексуални ориентации, и че ще могат сами да избират своята „полова идентичност“, без въобще да е нужно съгласието на родителите им.  Така конвенцията подкопава фундаменталните права на родителите да отглеждат децата си в съответствие със своите собствени убеждения.

Макар приемането на този документ да представлява нарушение на правомощията на Европейския съюз, съществуват много признаци, че Европейската комисия е готова да направи това. Изявления на новоизбрани членове на ЕК (включително на комисар Хелена Дали) показват, че този акт е наистина техен приоритет.

Това решение ще има много сериозни последици, защото спазването на конвенцията ще стане задължително дори за страни, които все още не са я ратифицирали, а нейното денонсиране ще бъде на практика невъзможно.

Ето защо Ви призоваваме да подпишете тази петиция до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и до цялата Европейска комисия да оттеглят спорните планове за приемане на тази конвенция. Моля, насърчете колкото може повече от Вашите приятели също да я подпишат.

Европейските комисари трябва да получат ясен сигнал, че е абсолютно неприемливо под прикритието на борбата срещу насилието над жени да се въвеждат крайни идеологически решения с цел разрушаване на традиционното семейство. Само ясно изразеното несъгласие на всички европейски нации ще може да сложи край на плановете на радикални групи, които се стремят да разрушат нашите основни обществени структури.

Международна коалиция срещу присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция: Stop Gender, Stand for Family!

COALITION INTERNATIONALE POUR LA DEFENSE DE LA FAMILLE

Freedom for All
Ordo Iuris Croatia
Association Society and Values

НЕ НА ИЗМАМНАТА ИСТАНБУЛСКА КОНВЕНЦИЯ

До комисар Урсула фон дер Лайен    Уважаема Госпожо Комисар,  

С тревога научихме информацията, че Европейският съюз планира да приеме Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие.

Макар да сме напълно съгласни, че Европейският съюз трябва да положи всички усилия, за да се бори с домашното насилие, ние сме убедени, че този спорен документ не само не съдържа ефективни решения на този проблем, но същевременно въвежда множество опасни разпоредби, които засягат по пряк и негативен начин интересите на семейството и на неговите членове.

Самата конвенция е изключително идеологическа по характер. Тя допълнително всява разделение в нашето общество чрез въвеждането на елемента на борбата между половете, който води до разрушаването на семейството и на обществените норми, които са основани на приемането на различията между мъжете и жените.  Създателите на документа  фундаментално грешат при идентифицирането на проблема с насилието, виждайки неговите източници в обществената структура, която се основава на традиционното семейство, правата на родителите да отгледат децата си съгласно своите собствени убеждения, и на допълващите се роли на мъжете и жените. Освен това създателите на конвенцията напълно пренебрегват проблема с физическото и психическото насилие над мъже, които според някои изследвания са жертви на насилие в същата степен, като жените, но рядко го признават заради страх от социално отхвърляне.

Всички налични изследвания ясно показват, че сред най-честите причини за насилие са разпадането на семействата и наличието на зависимости (от алкохол, наркотици, хазарт, порнография и секс). Нещо повече, според проучване на Агенцията на ЕС за основните права  насилието остава на много високо ниво даже в страните, които активно въвеждат джендър идеологията.

Конвенцията напълно пренебрегва всички тези обективни фактори, което ясно показва нейния изключително идеологически характер. Под прикритието на борбата срещу насилието над жени, Конвенцията изисква въвеждането на задължително обучение на децата относно „нестереотипните полови роли“, което трябва да започне в ранна възраст и силно се намесва в автономията на семейството. По този начин тя нарушава няколко основни човешки права, които са изложени както в международни договори, така и в конституциите на отделните държави-членки. Основните права на родителите ясно са описани в чл. 26, ал. 3 на Всеобщата декларация за правата на човека, чл. 18 от Международния пакт за граждански и политически права, чл. 8 и 9 от Европейската конвенция за правата на човека и чл. 2 от Допълнителен протокол № 1 към Европейската конвенция за правата на човека.

По тази причина изявленията на новоизбрания Комисар по въпросите на равенството Хелена Дали относно приемането на Истанбулската конвенция от Европейския съюз наистина породиха безпокойство. Истинската цел на този документ не е да помогне на жените и семействата, които се борят с домашно насилие, но да наложи на всички държави-членки на ЕС идеологически диктат, основан върху джендър идеологията и нейното определение на самата концепция за социален пол.

Като се има предвид, че този документ не е довел до положителни резултати, няма никаква причина Европейският Съюз да стане страна по него.

Освен това решението дали да се приеме Конвенцията трябва да се остави на преценката на всяка държава-членка. Регламентът ясно показва обхвата на правомощията на ЕС и съгласно него, само по формални причини (чл. 82, ал. 2 от ДФЕС и чл. 84 ДФЕС), ЕС не трябва да става страна по този договор. В по-голямата си част Конвенцията урежда материалното наказателно право, което е извън правомощията на Европейския съюз.

Последиците от приемането на Конвенцията ще бъдат много сериозни. Ако процедурата е успешна, клаузите на Конвенцията ще станат част от законодателството на ЕС и ще имат приоритет над националното законодателство. Процесът на прилагането на тези разпоредби също ще бъде под контрола на различни европейски институции, включително на Съда на Европейския съюз.

Държавите, които не са ратифицирали Конвенцията, като България, Чехия, Унгария, Литва, Латвия и Словакия, ще бъдат подложени на още по-голям натиск да я приемат и ефективно ще бъдат принудени да прилагат нейните разпоредби. Вече няма да е възможно тя да се прилага ограничено, както е настоящата ситуация в Полша.

Ето защо настоятелно призовавам Вас и цялата Европейска комисия да оттеглите спорните планове за приемане на Конвенцията. Борбата с насилието над жени не трябва да бъде използвана като оправдание да се разпространява джендър идеологията заедно с нейното отрицателно влияние върху нашето общество.